Не страдам, а обръщам на всички мъки гръб ~ Махабхарата
Махабхарата е една от най-дългите епични поеми на света с голямо значение за религията и културата на антична и модерна Индия. За упоритостта на нейните послания свидетелства написаното при започване на първата книга „ Каквото може да се откри тук, може да се откри и другаде. Каквото не може да се откри тук, не може да се откри другаде. “
Какво са греховете, та с тях човек пропада? Не се укриват в пропаст, само че водят те към пъкъла. Добрият, в случай че следва каквото прави злият, характера си губи — погубва се самият. На времето си, брате, безпределно бях богат. Не мога да си върна благосъстоянието обратно, каквото и да сторя, въпреки че ми се желае. Дали е твойта прослойка висока или ниска, на власт ли си, о брате, или зависим ти си изцяло от ориста животът ти зависи.
Когато си достигнал до някое ходило, недей да му отдаваш душата си всецяло. Не са ръцете твои, които движат хода на щастието твое или пък на народа. Мъдрецът проумява: ориста всемогъща живота направлява или го прекатурва. До тая мисъл който достигнал е, томува е ясно, че не трябва в недружелюбност да тъгува, тъй както и при благосклонност пребогато да се радва, тъй като тя, ориста, за всичко точи секира.
Затуй съм апатичен към всяко внезапно възприятие, само че от това в душата напълно не ми е пусто. А зная при заплаха какво да върша, брате. Не ме обезумяват житейските обрати. Не се раздира към този момент сърцето ми от тъга, че би трябвало да действам по божия поръка, каквато небесата са предопределили, и аз да я трансформирам не са ми дали сили. Животните, които в гората диво вият, подземните, които пръстта с муцуни рият, и червеи и риби, и птици и влечуги, тревите и горите, и всички живи други подвижни твари или растения на корен приключват своя низък живот, минават в горен живот: на небесата, когато пристигна време, ориста всемогъща назад да ги вземе. Не бива да се страда, о брате мой, Ащака, когато знаем какъв брой нетрайна бива. Всяка човешка наслада, както и всяка наша тъга. Не пострадвам, а обръщам на всички страдания тил. Дори и да не мога аз да ги подцени, то мога да откажа под гнета им да легна…
От Махабхарата, Рамаяна - Индийски национални епопеи
Изображения: amazon.com, indianminiaturepaintings.co.uk
